„Тъжен сезон е този кон, с който препускаме ние. Аз ще мълча, ти ще мълчиш, а вълк в гърдите ни вие.”

Странно място е асансьорът за пациенти в болниците. Някои асансьори са тесни, събиращи до двама, с допиращи се тела един в друг. Има и големи, в които може да се разположи легло, инвалидна количка,  дори помощен персонал. Асансьорите за пациенти са специални пространства, защото всички, които ги ползват имат обща съдба. В болниците има асансьори за лекари, априори те не се посещават от пациенти, но понякога обстоятелствата позволяват смесване на присъстващите герои. Тогава между здравите и болните настъпва дифузия, всеки вече е част от нова общност, в която всички са едно- пътници между етажите, пътници между този и онзи свят.

Прочети повече тук.